2.10.2020 Актуално, История, ПОБЕДА 1920

28 август – 3 септември 1920

„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

28 август – 3 септември 1920

Продължават боевете с 1 Конна армия при Замошч. Полската армия и украинската 6 дивизия на полк. Марко Безручки защитават града. На 31 август Първа кавалерийска дивизия на полк. Юлиуш Ромел влиза в бой с отстъпващата армия на Семьон Будьони при Комаров – последната голяма кавалерийска битка на ХХ век – победените болшевики се оттеглят отвъд Буг. Въпреки огромните загуби на агресора (общо 25 хиляди убити, 66 хиляди в плен, 40 хиляди интернирани в Прусия), Михаил Тухачевски планира нова офанзива срещу Варшава; от вътрешността на Русия пристигат подкрепления. След почивка полската армия се прегрупира за нови операции. На 3 септември Министерството по военните работи в свое комюнике хвали борбеността на армията и порицава нейните нелегални реквизиции и еврейските погроми.

  

—————————————-

Битката при Замошч
[в:] A. Пшибилски, „Полската война 1918-1921”.
От фондовете на Националната библиотека

————————————–

 ⁂

Зигмунт Клуковски (болничен ординатор):

Наближаваха критични дни. През градчето се влачеха все по-многобройни групи бежанци. […] Пътуваха двуколки и файтони, най-много бяха големите каруци, с впрегнати добре гледани коне, натоварени с разни вещи, сандъци, куфари,  завивки. Не всички коли се караха от каруцари или коняри. На много каруци с поводи в ръце седяха добре облечени господа, а дори госпожи или млади госпожици. Не малко каруци пътуваха със свещеници, също без каруцари, те сами караха каруцата, понякога до тях седеше икономката. Гледката на бягащите земевладелци и особено на свещениците изкарваше от равновесие моя интендант, екс-наследника Жуховски. Той заставаше на отворения прозорец и при преминаването на свещениците винаги започваше да пее на висок глас и ужасно фалшиво: Няма да напуснем земята, откъдето е родът наш ... Пътуващите вдигаха глави към  прозореца и започваха да налагат конете с камшика. […]

Болшевиките наближиха Замошч и прекъснаха шосето, водещо към Шчебжешин. Вече бяхме откъснати от Замошч, но все още в продължение на няколко часа имахме телефонна връзка с тях, докато кабелите не бяха прекъснати.  

Шчебжешин, 28 август 1920

[Зигмунт Клуковски, Замойския край 1918–1959, Варшава 2017]

 

Юлиуш Здановски (земевладелец, политик, свързан с Народната демокрация) в дневника си:

В сряда, на Съвета за защита на държавата [Aлексанъдр] Скарбек представи предложение за благодарствена прокламация към командирите и армията за отбраната на Варшава и на втора с благодарности към французите. Първата Витос преработи с благодарности само към войниците. Върху втората се води дълга дискусия едва на вчерашното заседание. Пилсудски заяви, че французите само са пречили, че са искали задължително отстъпление до р. Сан, че френския план за отбрана е бил отхвърлен от него, че също така е бил отхвърлен и плана на [ген. Тадеуш] Розвадовски, че той самият със своя план е победил. Розвадовски повтори […] мнението, че са пречили и дори добави, че е имал доста главоболия с французите, защото те се опитвали да налагат своите съвети и че трябвало директно да предупреждава офицерите си да внимават с французите, които се опитвали да „шпионират“ всички действия. […] Против се изказа и [министърът на външните работи Еустахи] Сапеха, като заяви, че такава демонстрация към французите е обида на националното достойнство.  […] След това имаше дискусия за войната и мира. Какви териториални цели да се набележат в случай на мир, какви постове да бъдат попълнени с назначения в случай на примирие или продължаване на войната.

От големи аспирации нашите хора са възпирани от очертаната от Антантата линия Кързън  и липсата на вяра в армията, левицата, стремежа към мир на всяка цена. Пилсудски, който искаше продължаване на войната, остана сам с двама свои генерали. Да си призная, той беше прав. Сключването на мир по линията Кързън ни вкарва болшевиките в непосредствено съседство, дава им възможност да разгромят [ген. Пьотр] Врангел и да се върнат към Буг през пролетта. Така че тук логика проявява Пилсудски, който иска съюз с Врангел и не вярва в запазване на спокойствието чрез сключване на мир. […] По отношение на Вилно Пилсудски заявява, че иска да го превземе, защото е стратегически необходим, но след споразумение с литовците. Ако не са съгласни, трябва да ги принудим.

Варшава, 28 август 1920

[Дневник на Юлиуш Здановски, т. 3: 4 VIII 1919 – 28 III 1921, Шчечин 2014]

  

—————————————-

Глинена свобода, 1920.
Войници по време на почивка.
Сн. Централен военен архив на Армейското историческо бюро

————————————–

 

Станислав Карпински (банков служител) в дневника си:

Страстите сред партиите се засилват. Тълпата все по-смело посяга към властта.  Правителствената машина все още действа слабо. Положението в държавната хазна е страшно. Вече са пуснати 33 милиарда полски марки, докато преди година, когато напусках министерството, бяха всичко на всичко 2 милиарда!

Варшава, 30 август 1920

[Станислав Карпински, Дневник на десетилетието 1915–1924, Варшава 1931]

 

Канонир Станислав Рембек (10. полеви артилерийски полк):

Внезапно сред непрогледната тъмнина от северната страна отекна много близка автоматична стрелба. Куршумите свистяха върху батареята толкова нагъсто, че в началото не смеехме да мръднем. […] Отломки и шрапнели свистяха над главите ни. След това картечници започнаха да стрелят към нас откъм гърба. Насочихме натам наш взвод. Подпоручик Тарашевич ни заяви, че трябва да загинем, защото няма накъде да отстъпваме и ни нареди да сложим щиковете. Болшевиките осветяваха плацдарма с ракети. В светлината им се виждаше, как в улицата зад нас армията, полицията и цивилното население изграждаха барикада и закриват прозорците с дюшеци. 2 взвод се биеше без отдих. […]

Седях в някаква яма от граната, поверявайки душата си в ръцете на господ. Най-сетне след някакви си два часа всичко утихна. […] Междувременно на наблюдателния пункт всички бяха сигурни, че смъртта ни е неизбежна, след двудневна обсада липсваха амуниции.

[…] Батареята е обстрелвана  вече по-слабо. Понякога ще пропее куршум или ще се пръсне граната. Неотдавна над главите ни кръжаха самолети. Болшевишката артилерия така ги обстрелваше, че цялото небе бе покрито с черните облачета  на взривяващите се  куршуми. […] Казват, че вчера наш самолет е хвърлял върху града листовки да се държим, защото наближава помощ.

Замошч, 31 август 1920

[Станислав Рембек, Дневници. 1920 и околностите, Варшава 1997]

—————————————-

Плакат от 1920 г., автор – Владислав Скочилас.
От фондовете на Националната библиотека

————————————–

 

Полковник Юлиуш Ромел (командир на 1 кавалерийска дивизия на Полската армия):

Пресичаме бойното поле, което е буквално постлано с трупове на хора и коне. Спираме при един убит; това е жена, която е водила болшевиките в атака и ги е убеждавала да се бият, когато започнали да бягат.  Поручикът от 9 улански полк Войчеховски я ударил със сабя по главата и едва тогава, заради дългите коси, разбрал че е жена. […] Виждаше се, че Будьони започва да отстъпва.  

[…] Паниката ставаше все по-голяма. […] Каруците се обръщаха, каруцарите режеха поводите и се втурваха в галоп към моста през реката. Цял мравуняк от коне и хора се разбяга наляво и надясно от пътя по близките поля. […] Нашите батареи, които въпреки молбите на бригадните оставих на позиции на старото място, бързо направиха оборот вляво и сега обсипваха с бърз огън неприятелските множества. Виждаха се много добре взривовете на гранатите, от които се тресяха цели редици. […]

Две плътни множества бързо се приближават една към друга, виждам пред себе си казаци в кубанки, някои носят бурки и червени шалвари! Внезапно цялото множество започва да забавя движението си и спира. Чуват се викове. Отдясно, иззад хълма, изскача кавалерията на 1 улански полк и атакува фланговете и тила им! Пред болшевишкото множество между 8 улански полк и казаците остава още свободно пространство около 100 м. Нашата редица на 8 полк започва да се колебае и също намалява темпото, но от офицерската редица изскача подпоручик Кулик и стреля неколкократно с маузера си. След секунда и офицерската редица на 8 улански полк решително се хвърля напред, като увлича и ескадроните. Нашето „ура” заглушава всичко. 9 улански полк се включва в атаката. Болшевиките не издържат удара. […]

Заех се с разпит на пленниците. Уви, имаше само десетина, не успях да изтръгна повече от ръцете на нашия войник. Твърде пресни бяха спомените за всички злини и жестокости на будьоновците. […] Неприятелят е вече морално победен и само от нас зависи със светкавично преследване окончателно да доубием конната армия. […]

Часът е 23.00. Заставам до пътя и благодаря поред на всяка част. Нощта е толкова светла, че виждам всяко лице.  Момчетата са като пияни, очите на всички излъчват войнишка гордост и увереност. Питам най-отрудените ексадрони и батареи: „Уморени ли сте?”. – „Не! Г-н полковник!” – гърми хорово мощен отговор. И у всички усещам толкова ентусиазъм и неуморна готовност за бой, сякаш току-що са напуснали казармите.

Край Комаров, 31 август 1920

[Моите боеве с Будьони. Военен дневник на б. к-р на 1 кавалерийска дивизия на дивизионен генерал Юлиуш Ромел,  Лвов 1932]

 

Исак Бабел (доброволец в 1 конна армия, писател) в дневника си:

Сиромашки села. Недостроени къщи. Полуголо население. Обираме ги до шушка.  Начдивът е на позициите. Армейска заповед – да се задържи противника, напиращ към Буг, да се настъпва към Вакиево-Гошчинне. Бутаме, но не постигаме успехи. Все по-чести слухове за намаляване боеспособността на армията. Бягства от армията. […] Главна болежка на дивизията – липса на командирски състав, всички командири са бивши редници. [Йосиф] Aпанасенко [командир на 6 дивизия в 1 Конна армия] мрази демократите, нищо не разбират, няма кой да поведе полка в атака. Командирите на ескадрони командват полкове.

Дни на апатия. […] Тежко се живее в армия, в която атмосферата е изпълнена с напрежение.

Теребин–Mетелин, 2 септември 1920

[Исак Бабел, Дневник 1920, прев. от руски Гражина Йенчелевска, Вроцлав 1999]

 

—————————————-

Есента на 1920.
Радиостанцията на 1 легионна дивизия.
Сн. Централен военен архив на Армейското историческо бюро

————————————–

 

Из комюнике на Министерството по армейските работи:

Успехите на фронта из основи промениха природата на войнишката душа, изпълниха я с вяра в себе си и делото, така че по отношение на морала състоянието на войника изглежда напълно задоволително. […] По отношение на поведението на войниците на освобождаваните от нашите войски територии  има много какво да се желае. Често постъпват оплаквания, че по отношение на населението, напълно ошушкано от болшевиките, се прилага система от реквизиции и кражби, които по собствено усмотрение прилагат отделни части. […] В околностите близо до фронта често се стига до антиеврейски ексцеси, като такива допускат и преминаващите военни части, особено от Познан.  

Варшава, 3 септември 1920

[Архив нови документи, президиум на Министерския съвет, Досие 49, т. 4]

 

Из прокламация за новата учебна година на „Полска библиотека”:

Бурята отмина, не без благословени последици, каквито всяко такова бедствие носи. Станахме по-богати с не едно преживяване и се разбрахме, колко още защитни средства трябва да измислим, за да съхраним нашия политически и икономически бит.  Досегашните многобройни успехи много лесно можеха да ни развалят и да ни направят по-малко предвидливи. […]

Нашият досегашен обществен и икономически живот имаше една много негативна черта – пренебрегване на детайлите, на нормалното спокойно развитие, малките печалби и икономии и дребните инвестиции в предприемачеството. Научихме се да броим милиони. Междувременно конструкцията на днешния социално-икономически живот изисква точно такова сътрудничество на най-широки слоеве, коопериране на милиони граждани. Последните случки доказаха голямото значение на това сътрудничество във военната и политическата  област. В крайна сметка колективната и мощна реакция на патриотичното полско общество осуети намеренията на правителството и армията на Съветите.

Лвов

[Честита нова учебна година, „Przegląd Wydawnictw «Książnicy Polskiej»” бр. 4-5/1920]

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.

Scheduled Актуално История ПОБЕДА 1920

Онлайн представяне на книгата с избрани текстове

С участието на арх. Кшищоф Ингарден, внук на мислителя, и проф. Правда Спасова, преводач на книгата и автор на предговора към нея, професор по естетика.
04 02.2021 Актуално, Литература