13.10.2020 Актуално, История, ПОБЕДА 1920

4 – 10 септември 1920

„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

4 – 10 септември 1920

На 4 септември в района Сейни-Сувалки-Аугустов литовските войски атакуват полски кавалерийски части; подкрепяни от Съветите, литовците продължават настъплението си. На 5 септември поляците отблъскват литовската контраофанзива в Сувалския район. Конната армия на Будьони отстъпва първо на източния бряг на Буг, а след това в тила на Юго-западния фронт, до района на Владимир Вoлински. На 10 септември в Главната квартира на държавния глава в Брест на Буг Пилсудски свиква съвещание с командващите 2 и 4 армии и представя принципите, залегнали в новия оперативен план. За условията на бъдещия мир и начертанията на източната граница решаващо значение ще има поредната обща битка. Това е встъпление към разработването на неменската операция.  

Серж. Йежи Конрад Мачейевски (19 пехотен полк на Полската армия) в дневника си:

С разреждането на мъглата виждахме все повече болшевики, които оформяха редици по линията на окопите си. След миг цялата редица внимателно тръгна напред, като се криеше, доколкото беше възможно, зад къщите и в гънките на релефа. Линията на атукващите беше безкрайна – не виждах нито едно нейно крило и веднага се сетих, че става дума за по-широкомащабна атака и няма да може да я удържим. […] Не исках да напущам предсрочно позицията, за да не прекъсна форнта или пък да стана обект на обвинения в малодушие. […]

Вражеската редица е все по-близо. В очите на моите момчета виждам въпрос и няма молба да ги запазя живи. … Болшевиките са вече на триста крачки. […] Къщи. Гранати избухват от всички страни. Болшевишката редица подмина опразнените преди малко окопи. Тичаме към потока, минаваме през импровизираното мостче, на последния нареждам да го демонтира и да го хвърли в реката. […]

Болшевиките се подготвяха за атака на нож. Изскочихме от широко отворената врата на плевнята с викове „Ура!”, но нещо… Напред изскочихме само десетина, останалите бяха се разпръснали около плевнята и само стреляха. Изстрелях последните (!) пет куршума, прехвърлих маузера в лявата ръка и извадих нагана. Червените, окуражени от някакъв комисар с карабина в ръката, наведоха оръжието за атака! Отчаян, погледнах зад себе си. Всичко пропадна! Трябва да отстъпим!

Милатин Нови, 5 септември 1920

[Йежи Конрад Мачейевски, Скандалджия. Фронтови дневници 1914–1920, Варшава 2015]

 

Исак Бабел (доброволец в 1 Конна армия, писател):

Странна безпомощност. Поляците полека, но упорито ни натискат. […] Превзехме Лотов, сега го предаваме. Поляците ни изтикват, нито едно наше настъпление не успява, отпращаме обозите, заминавам за Треблин с каруца, постоянно вали, кал, мъка, пресичаме Буг, Будятичи, и тъй взето е решение да се изостави линията Буг.

[…] Сутринта [в Киверци] – паника на гарата. Артилерийски обстрел. Поляците нахлуха в града. Неописуемо жалко бягство, обозите в пет редици, жалка, мръсна, задъхваща се пехота, пещерни хора, търчат по ливадите, хвърлят пушките, ординарецът Бородин вижда  вече сечащите със сабите поляци. […]

Институция, наричаща се 12 Армия. На един боец – четирима тиловаци, 2 дами, два сандъка с вещи, пък и този боец също не воюва. 12 Армия погубва фронта и Конармията, оголва нашите флангове, принуждава да запушваме всички дупки. От тях се предаде в плен, оголвайки фронта, уралски полк и башкирска бригада. Позорна паника, небоеспособна армия.

Малице-Киверци

[Исак Бабел, Дневник 1920, прев. от руски Йежи Помяновски, Варшава 1998]

 

Ген. Кажимеж Соснковски (военен министър) в отговор на парламентарната интерпелация на депутата Озияш Тон:

Държавата, създавайки армия, която не само пази нейните граници, но е и изразител на нейната жизненост и сила, назначава на отговорни длъжности, тоест офицерски, личности, отличаващи се с любов към Отечеството, способни на жертва и саможертва. Такива личности в държавата са по принцип само тези, които, освен гражданство, са свързани с държавата и с единството на националността. Този принцип бе одобрен от Законодателния Сейм на Република Полша при приемането на закона от 17 юни 1919 г. за назначаване на офицери от неполска националност в Полската армия. На базата на този принцип бе уволнен без причисляване към резерва подпор. Якуб Щейн,  който е посочил в офицерската си карта като своя националност еврейската.

Варшава, 5 септември 1920

[Рафал Жебровски, История на евреите в Полша. Избрани текстови източници 1918–1939, Варшава 1993]

—————————————-

Еднодневка „Веселият войник“ от 4 септември 1920.
От фондовете на Националната библиотека

————————————–

 

Елжбета Дорожинска, по баща Залеска (дворянка земевладелка, писателка, общественичка):

Върнах се от Ямпол страшно потисната: постоянни арести, обиски, извозване на затворници. Вестите за Брест и Ушица не се потвърждават; дори обратното – говори се, че поляците отново отстъпват. Същевременно обаче се запазва общата неоснователна вяра, че болшевиките скоро ще се махнат оттук, отстъпвайки пред поляците. Дали тази вяра се поддържа от нашите пламенни желания или може би от нашето подсъзнателно предчувствие?

[…] Вчера приключиха учителските курсове. […] и макар че шумно бе оповестено, че обучението е безплатно, всяко дете трябва да даде пуд жито. На курсовете присъстваха над дванадесет учители и учителки, всички гладни, боси, окъсани, досега обличани и хранени с комунистически абсурди. Моят списък [училищен] не бе одобрен, трябва да отида в просвитотдела [бюрата на украинската обществено-образователна „Просвита”] и да искам това, но то само ще развали работата, ако те разберат, че  „бывшая помешчица” и буржуйка ръководи полските училища. Затова официално се оттеглям, а учителките самостоятелно ще регистрират своите училища, оставайки тайно под мое ръководство. Навсякъде по селата се провежда силна украинска агитация против нашите училища.  

Имение Грушка (Подоле, 6 септември 1920

[Елжбета Дорожинска, по баща Залеска, На последна служба. Дневник на живота в подолското село през 1917–1921, Ломянки 2008]

 

Михал Рьомер (полски дворянин земевладелец, юрист) в дневника си:

Августовското полско контранастъпление засега събуди у литовските поляци и най-вече у земевладелците нови надежди в Полша и нейното влияние. Имаше миг, когато тези надежди стигаха толкова далеко, че имаше очаквания че Полша, която вече рухваше под ударите на болшевиките, ще ги смаже, ще поеме към Москва, ще им нанесе un coup de grace [окончателен удар] и поради този факт окончателно ще избави Европа от опасността на всеобща революция и, разбира се, ще се превърне във велика  сила на изток, която ще диктува на народите условията на политическия договор. Много сериозно се вземаше предвид възраждането на полските претенции относно Вилно и връщането на поляците в  източните литовски и белоруски земи.

Спирането на полската офанзива и все по-честите гласове в европейската преса за това, че поляците не трябва да продължават на изток и не бива да подновяват империалистическата си политика, започнаха да охлаждат събудените наскоро надежди.  

Ковно, 6 септември 1920

[Михал Рьомер, Дневници, т. 4, 1920–1930, Варшава 2018]

 

Еугениуш Ромер (дворянин земевладелец) в дневника си:

Според литовските комюникета, литовските войски победоносно напредват, като залавят  пленници и други военни трофеи, а те самите имат малки загуби.  Министърът на външните работи [Еустахи] Сапеха изпрати нота за случаите в Сувалки, но вестниците не публикуват подробности. Вижда се, че поляците не искат да водят тази война, ако не съберат по-големи сили; трудно е обаче да се обяснят мнимите литовски успехи по друг начин освен с числено превъзходство.

Цитовяни (Литва), 6 септември 1920

[Еугениуш Ромер, Дневници 1919–1923, т. 2, Варшава 1995]

—————————————-

1920.
Юзеф Пилсудски приема донесения на фронта. От фондовете на Националната библиотека

————————————–

 

Отец Михал Вожняк в енорийската хроника:

Нашите войски продължават да побеждават, но става все по-тежко, защото предателите литовци се бият срещу нас и в Сувалско избухна нова война с тях.

Хойната (Лодзки регион), 7 септември 1920

[О. Михал Вожняк, Хроника на енория Хойната 1911–1920, Варшава 1995]

 

Из информация в „Жечпосполита”:

Полската легация в Лондон изпрати в английските вестници комюнике, в което разяснява, че полските войски никъде не са пресекли демаркационната линия, начертана от съюзните държави. Литва няма никакви основания да смята превземането на сувалски окръг за вражески спрямо нея акт, защото Върховния съвет смята, че Сувалски окръг е интегрална част от Полша. Полското правителство иска да поддържа мирни отношения с Литва, но това е много трудно осъществимо поради позицията на литовците. Литовското правителство без дума протест разреши на болшевиките да погазят тяхната територия, да съсредоточат Червената армия на територията на Литва и да използват литовската железница за превоз на амуниции и войски, действащи против полската армия.  

Варшава, 7 септември 1920

[Нападението на литовците пред английското обществено мнение, „Rzeczpospolita” бр. 84/1920]

 

Ян Мария Чехановски (съветник в Посолството на Република Полша в Лондон) в телеграма до министъра на външните работи княз Еустахи Сапеха:

Днес в дълъг разговор с [английския дипломат Чарлз] Хардинг обсъдих литовския инцидент, неутралитета на Източна Прусия, въпроса за полската окупация на Гданск и шльонския референдум. По литовския въпрос Хардинг се опитва да оправдае литовците – безсилни пред болшевишките маси, които ги заплашвали в тил. […] Представих въпроса подробно, като исках да се упражни натиск върху Литва, като посочих  в случай на пореден отказ за евакуиране на Сувалско, необходимосттта от предприемане на военна акция на Полша срещу Литва. […]

Относно пускането на интернираните болшевики от Прусия Хардинг сочи недостатъчните за ефестивно интерниране немски сили. Вчера Антантата разреши на германците да увеличат гарнизона на Източна Прусия чрез мобилизиране на местната милиция. Той смята [за] необходимо Полша да улесни транспортирането на интернираните болшевики през коридор от Прусия навътре в Германия.  

Лондон, 8 септември 1920

[Грами на легацията на Република Полша в Лондон, т. 1 (юни 1919 – март 1923), Краков 2019]

—————————————-

Сувалки, 10 септември 1920.
Кавалеристи от доброволческата кавалерия на майор Феликс Яворски.

Сн. Център КАРТА

————————————–

 

Из информация в „Gazeta Olsztyńska”:

Насилията върху полското население в нашите плебисцитни околии не можеха поради естеството си да останат без отзвук в Полша, особено в съседното Поморие. По този въпрос се проведоха редица митинги в Поморието и в Познанско, които бяха свидетелство за солидарността на целия полски народ с нас и доказателство, че не сме изоставени и забравени.

Напоследък се състоя подобен митинг в Груджондз пред многобройното население. […] Всички протестираха срещу германското насилие във Вармия, Мазурите и Повишле – и заявиха, че ако нападенията срещу поляците не престанат и ако немското правителство не окаже помощ и не даде пълни права и свобода, полското население само ще се разправи с германците, живущи в Полша.  

Бе приета резолюция, призоваваща полското правителство  енергично да се обърне към германското правителство относно защитата на всички поляци в Германия. След изпяването на Ротата на Конопницка многохилядното множество се разотиде спокойно, без да навреди на нито един германец.  

Oлщин,  9 септември 1920

[Полша в защита на сънародниците от Вармия, Мазурия и Повишле, „Gazeta Olsztyńska” бр. 109/1920]

 

Из информация в „Goniec Częstochowski”:

Откакто бяха откъснати поради болшевишкото нашествие, земите Станиславовска и Коломийска извънредно страдат. В тези райони вилнеят разбойнически банди, съставени от дезертьори от армията на Петлюра. Нападенията, грабежите и сбиванията са нещо нормално, както в селата, така и в градовете. Някои от тези банди, подкрепяни от руските селяни, се откъсват с намерение да стигнат до Чехо-Словакия и граби по пътя си брашно, зърно и животни. Военната полско-украинска експедиция води бой с тях в околностите на Косово. […] Търговията напълно спря, понеже евреите се опасяват от погром и са затворили магазините. Скъпотията е стигнала до цени, непрактикувани досега.

Ченстохова, 10 септември 1920

[Бедствието бандитизъм в Източна Галиция, „Goniec Częstochowski” бр. 206/1920]

 

Из прокламацията на левите народни представители и интелектуалците срещу лагера за интернирани войници евреи в Яблонна (изтеглени от фронта по заповед на военния министър ген. Кажимеж Соснковски):

Полската република, издигайки модерни лозунги, лозунги за свобода и равенство, се завръща в мрачните години на средновековието в областта на нашето вътрешно устройство, дели гражданите си според тяхната религия, едва ли не въвежда жълти знаци на дрехите, по които тълпата непросветени ще отличава тези, които са равни и свободни, от тези, които са извън закона, оставени на милостта на безпросветните тълпи, придобили дързост от годините война, мизерия и несигурност в утрешния ден.    

Какво ще отговори историята на народа ни? Какво ще каже светът? Какво ще каже нашата колективна съвест? Нашата история е история на религиозната толерантност. Ние не сме горили друговерци на клади. Полша не познава нито религиозни войни, нито преследвания на евреи. […] С всички сили протестираме срещу разпореждания, които могат само да опозорят името на Полша. В името на нашето минало, в името на международната солидарност на културните народи, част от които искаме да бъдем, в името на колективната съвест на нашия народ, протестираме срещу незаконните, противоконституционни, нечовешки разпореждания, които следва незабавно да бъдат оттеглени.  

Варшава, 10 септември 1920

[„Robotnik” бр. 248/1920]

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.

Scheduled Актуално История ПОБЕДА 1920

Онлайн представяне на книгата с избрани текстове

С участието на арх. Кшищоф Ингарден, внук на мислителя, и проф. Правда Спасова, преводач на книгата и автор на предговора към нея, професор по естетика.
04 02.2021 Актуално, Литература