25.11.2020 Актуално, История, ПОБЕДА 1920

11 – 17 септември 1920

„Победа 1920” е ежеседмичен цикъл, състоящ се от 31 части, в рамките на който всеки вторник и четвъртък ще представяме поредната седмица от преломната 1920 година. Годината е описана чрез спомените на хора, участвали в събитията – с писма, мемоари, публикации в пресата, официални телеграми. Чрез събраните свидетелства се дава думата на командири и войници, работнички, чиновнички, свещеници, артистки, жители на градове и села. Материалите са изготвени от Център КАРТА по поръчка на Бюрото на Програма „Независима“ в рамките на честванията на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на нейната държавност.

11 – 17 септември 1920

На 12 септември във Волиния започва офанзивата на 3 армия на ген. Владислав Шикорски, в резултат на която поляците превземат поредните градове. Тези действия трябва да отклонят вниманието на съветските командващи от подготовката на неменската операция. Юзеф Пилсудски планира да заобиколи болшевишките части от север и да изтика противника в тресавищата на Полесието. На 13 септември в Сейни литовските войски атакуват поляците. На 14 септември полската мирна делегация  пристига в Рига. На 16 септември върховният главнокомандващ на Червената армия Сергей Каменев нарежда изтеглянето от оперативната зона на 1 Конна армия на Будьони поради големи загуби и ниска боеспособност. Държавната хазна все по-трудно издържа състоянието на продължаваща война и нейните последици.   

—————————————-

Офанзива на южния фронт.
[в:] A. Пшибилски, „Полската война 1918-1921”.
От фондовете на Националната библиотека


Майор Станислав Ян Ростворовски (началник на Оперативния отдел на Полеската група) в писмо до съпругата си:

Със странно удовлетворение си спомням онези времена, когато епископ Евлогий обявяваше оттук на света, че Хелмската земя е исконно руска, или пък бресткия договор [от февруари 1918], който ни отнемаше тези земи. Изчистихме я от болшевики, а днес се придвижихме с войските отвъд Буг. […] Вчера цял полк уралски казаци с около 1000 коня мина на наша страна. Страх ни обзе, когато тази полудива кавалерия с оръжието си и картечниците се изтърси пред сградата на командването. От радост те пееха казашки песни, предадоха оръжието си охотно и си тръгнаха за обяд в казармите. Жалко, че Будьони не постъпва така.

Хелм, 11 септември 1920

[Станислав Ростворовски, Писма от полско-руската война 1918–1920, Варшава-Краков 2015]

 

Жемомисъл Заборски (от екипажа на полския брониран влак „Смели”) в писмо до семейството:

Вчера сутринта пристигнахме в Брест, веднага след като мостът на Буг бе завършен. Днес преди обяд приключихме с поправката на повредената линия и изгорените траверски чак до Жабинка и следобед бяхме вече тук с нашия  табор. Днес напреднахме с още 10 км чак до скъсания мост. Вече три дни почти не спим. Аз специално имам много работа, но се чувствам прекрасно. Утре в пет сутринта приключвам моста и ремонта на линията и отново тръгваме напред, пред линията на пехотата. Засега чуваме стрелба само по фланговете – не сме влизали в бой. Не успяваме да догоним болшевиките.

Жабинка (Беларус), 12 септември 1920

[Със „Смели” към победата. Писма на Жемомисъл Заборски от войната 1914–1920, Прушков 2013]

 

Зофя Морачевска (народен представител, съпруга на зам.-председателя на Сейма) в писмо до сестра си:

Демократите (членовете на Народна демокрация) ни припираха и още преди две седмици искаха  свикване на Сейма с надеждата, че ще успеят да бутнат правителството и да подготвят кампания срещу Пилсудски. Цялата комедия с [Maксим] Вейганд [мнимият автор на плана на варшавската битка], която направи много неприятно впечатление – бе увертюра към тази акция, но тя се провали.  Правителството се държи,  дори печели популярност. Сеймът вероятно ще приеме три основни параграфа на конституцията и ще се разотиде. Гражданската война ще започне едво по време на новите избори, които ще бъдат много бурни! Няма да имаме спокойствие до края на живота си!

Варшава, 12 септември 1920

[Зофя Морачевска, Писма до сестра ми 1896–1933. Дневник 1891–1895 (1950), Ломянки 2018]

 

—————————————-

В-к „Żołnierz Polski” от 11 септември  1920.
От фондовете на Националната библиотека

————————————–

Михал Рьомер (полски земевладелец, юрист) в дневника си:

Литовско-полския конфликт се прероди в Сувалско в трайна въоръжена борба. […] Докато болшевиките биеха поляците и се придвижваха към Варшава никой не можеше да има претенции към литовците за фактическото превземане на тази територия, защото с присъствието си литовците спасиха тези земи от нахлуването и управлението на болшевиките. Трябва обаче да признаем, че тогава литовците направиха няколко гафа. А именно, вместо да се държат като приятелски настроени окупатори, чиято основна задача е осигуряване на безопасност и външна грижа, без да решават въпроса с държавната собственост върху тази нелитовска част от държавата,  те започнаха да я смятат за своя собственост.

Ковно, 12 септември 1920

 

Поляците, след като започнаха преговори с литовците по този въпрос, като представиха предложенията си чрез мисията […] и като получиха по същото време литовското предложение, внезапно, дори преди да отговорят на литовското предложение, пренебрегнаха литовците,  потъпкаха принцпите на водене на преговори и започнаха да ги поставят пред свършени факти, като със сила се придвижиха в посока на [демаркационната] линия на Фох. Тази акция бе капката, която преля чашата. Тя предизвика взрив и въоръжена полско-литовска борба. Проля се кръв. Засега литовците, изненадани, отстъпиха, но скоро нанесоха удар на поляците. Вече почти десет дни в Сувалско продължава истинска литовско-полска война и на литовците добре им върви; дори постигнали успехи, превзеха Сейни. Всъщност, сраженията вървят с променлив успех.  

Ковно, 13 септември 1920

[Михал Рьомер, Дневници, т. 4, 1920–1930, Варшава 2018]

 

Кажимеж Соколовски (доброволец, студент във Варшавския университет) в дневника си:

Във файтона и каруците нямаше място, тръгнах пеша, благодарение на което можех да събирам в ковелската гора вестници и печатни издания на болшевиките, писани на полски и руски, излъчващи омраза, ярост и злоба по адрес на белогвардейците, шляхтата, лакеите на буржоазията…, тоест поляците. Такива тъпотии, лъжи, глупости, такава арогантност, […] такива подли инсинуации и лозунги никога и никъде не бях чел.  

Ковел, 14 септември 1920

[Кажимеж Соколовски, Дневник 1920, Торун 2018]

—————————————-

Варшава, пл. „Саски“, 14 септември 1920.
Държавният глава Юзеф Пилсудски награждава офицери с кръст Virtuti Militari.

От ляво стоят: ген. Тадеуш Розвадовски, ген. Станислав Халер, полк. Тадеуш Пискор, полк. Седрик Фаунтлерой – командир на 7 въздушна ескадрила „T. Кошчушко“.
Сн. Национален цифров архив

————————————–

 

Мария Каспрович (съпруга на писателя) в дневника си:

Като чудо трябва да окачествим спасяването на Полша от нашествието на червената армия. Отдръпна се вълната, която почти се разби в стените на Варшава и Лвов, и то тогава, когато изглеждаше сякаш всичко е свършило, сякаш няма спасение. Чудо или по-скоро прекрасен рефлекс за самосъхранение на възродения народ, разбрал силата си и желаещ да бъде свободен, желаещ да се бори за тази свобода…

Болшевиките бяха вече във Винница, съвсем близо до Лвов. Чувахме тракането на картечниците и грохота на оръдията. Не вярвахме обаче, че Лвов ще бъде превзет. Видях тогава много хора, бледи и потресени, плачещи жени.

Един следобед, когато стрелбата се чуваше най-добре, спокойно си седяхме в столовата на чай, в компанията на познати и водехме оживен разговор. Не предприехме нищо, нищо не скрихме. Приготвих само дневниците си, за да мога в „последния момент” да ги занеса на съхранение на познатите, в музея. Страхувах се, че когато болшевиките видят, че са писани на руски, ще ги вземат да ги цензурират. И тогава гони вятъра в полето!

Лвов, 15 септември 1920

[Мария Каспрович, Моят живот с него: 1910-1914; Войната: 1914-1922, Варшава 1932]

 

Из статия в  „Rzeczpospolitа”:

Победната битка на 3 армия край Ковно ни връща във Волиния по обратния път. Ковел и Владимир Волински над година и половина бяха наши. От гледна точка на стратегията ни служеха като оперативни бази, за достигане на линията при Стоход и Стир. Освен това за известно време Ковел бе столица на нашата администрация във Волиния, негов опитен разсадник, преди политическата и административната власт да се съберат в Луцк.  

[…] От настроението и поведението на населението спрямо навлизащата полска армия и, от друга страна, от поведението на армията спрямо населението  – ще зависи в значителна степен решението на коя държава ще принадлежи западната част на Волиния.  […] При завръщането във Волиния първите етапи ще бъдат край р. Стоход, в толкова бедни райони, че отново ще трябва да се погрижим за изхранването им. И още, ако нашата офанзива се насочи към Ровно, политическите мотиви ще са тези, които ще решат дали ще бъде необходимо да окажем помощ на местното население. То следва да остане с впечатлението, че възобновяваме прекъснатата за известно време икономика, подновена преди година и развивана, за негово удоволствие.   

Варшава,  16 септември 1920

[Обратно, „Rzeczpospolita” бр. 93/1920]

 

Майор Станислав Ростворовски в писмо до съпругата си:

Нощната атака бе много успешна, защото – със загубата от един леко ранен – бе превзета укрепена, заобиколена от р. Стир, крепост. Още по-добър бе рейдът на майор [Влоджимеж] Бохенек към Ковел, който ни осигури 3 хиляди пленници  и няколко батареи, както и влакове с локомотиви, които ще ни докарват храна и амуниция. Така че напредваме бързо, като се стремим да си осигурим удобна отбранителна линия, от която полската държава може да се защити пред повторно нападение.

[…] Приятно е да наблюдаваш с какво облекчение ни посрещат всички, включително евреите, защото усещат, че се възстановяват спокойствието и реда. Комунистите грабят както бедните, така и заможните, затова идеите им не са убедителни, а пъстрите афиши не възхищават никого.

Хрубешов, 16 септември 1920

[Станислав Ростворовски, Писма от войната…]

 

—————————————-

Кобрин, Полесието, 16 септември 1920.
Разчет на оръдието на бронирания влак „Халерчик“.  

Сн. Научен архив на ПАН и ПАУ в Краков/ PAU

————————————–

Полковник Юзеф Яклич (командир на 25 пехотен полк на 3 армия на Полската войска) в писмо до съпругата си:

Започнахме офанзивата. Аз и полкът сме с 15 км по-напред, защото офанзивата не бе подготвена, а другите части дори не са пресекли Буг. Изключително слаба ефективност на щабовете, никакви маневри, никакво обкръжение,  вървим глупашки напред и изтикваме врага.

Волиния

[1920 година. Полско-съветската война в спомени и други документи, Варшава 1990]

 

Подпоручик Кажимеж Жевуски (2 улански полк на 3 армия на Полската войска):

Застанали сме на главната улица, напълно безлюдна. Прозорците, въпреки че е ден, са със спуснати капаци. Чакаме и се крием зад ъгъла на сградите. […] Изведнъж видях от другата страна старица, която стоеше и гледаше. Извиках й: „Жено, бягай, че ще те убият”, а тя ми отговаря на добър полски: „Аз, господине, не се страхувам от смъртта” и продължава да си стои. […]

Едва пресякохме шосето и чуваме някакви адски крясъци зад нас: ура, ура! Виждаме тичаща след нас огромна маса казаци. […] Казаците са съвсем близо. Един и втори от нашите улани се обръща и стреля назад с карабините без да се цели. Аз съм на самия край. Спирам, обръщам коня – те техните също ги спират и така стоим за момент един срещу друг на три-четири крачки. Съвършена цел: гърмя с маузера едно след друго към тримата най-близо до мен … и трима се свличат от конете. […]

Млад казак в папаха, с надупчена от едра шарка мутра, смело се приближава към мен, опира цевта на карабината в гърдите ми и крещи: „Сдавайся, поляк!” [Предай се!]. Успях само да се извия назад и му нанесох удар със сабята по главата. Рукналата кръв ме обля. Казакът падна от коня, изпускайки от ръцете си карабината, която дръпнах като спасителна сламка.  

Клеван (Волиния), 17 септември 1920

[Кажимеж Жевуски, Моите битки с болшевиките юли-октомври 1920 г., „Армейски исторически преглед” бр. 2, 1993]

—————————————-

Септември 1920.
Полски войници на път за фронта.

Сн. Library of Congress / LC-A6197- RC-4155-Ax

————————————–

Из статия в сп. „Gwiazdka Cieszyńska”:

Скоро в Чешинска Силезия ще пристигне Гранична комисия, чиято цел е делимитация (определяна на границите) между териториите, предоставени на Полша и Чехословакия.  […] Когато след полските победи отново се засилва надеждата, че Полша няма да изостави Силезия, че положението, създадено от Съвета на посланиците, няма да е трайно, не може да бъдат поставени гранични стълбове, които 150 хилядното полско население да възприема като надгробни камъни, затискащи свободата и законността. Полското население от едната и от другата страна на полско-чешката граница е напълно убедено, че това несправедливо решение няма да се задържи дълго.

[…] Полската държава се съгласи на това неизгодно решаение на силезийския въпрос само  защото бе принудена. Тя очакваше, че чехите ще помогнат на Полша в битката с болшевиките, като доставят и пропуснат през територията си оръжие и амуниции. Същевременно чешкото правителство обяви неутралитет в полско-болшевишката война, а чешките жепейци изобщо не пуснаха идващите от запад амуниции. Полша бе заблудена, съгласявайки се да приеме вреден за нея договор, без да получи за това каквато и да било компенсация.  

Чешин, 17 септември 1920

[Спешно ли е определянето на полско-чешката граница?, „Gwiazdka Cieszyńska” бр. 193/1920]

Изготвените материали могат да се ползват от всички, както и да се правят препечатки при условие, че са съпроводени със следния текст:

Цикълът е изготвен от  Центъра „Карта“ по поръчка на Бюрото на Програмата „НЕЗАВИСИМА“, в рамките на отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша и изграждането на полската  държавност.

Материали: www.niepodlegla.gov.pl.
Авторски права: Biuro Programu „Niepodległa”.

Целта на поместените материали е да представят един разказ от различни гледни точки. Съпоставяме изказвания, които отразяват вижданията на автори, различаващи се по светоглед, професия или местоживеене, като изхождаме от убеждението, че разнообразните свидетелства допринасят за по-доброто разбиране на събитията отпреди 100 години. Публикуваните фрагменти отразяват мненията на авторите им и тъй като са  исторически извори подлежат на анализ. Те не са идентични с позицията на Бюрото на Програма „Независима”.

Scheduled Актуално История ПОБЕДА 1920

Онлайн представяне на книгата с избрани текстове

С участието на арх. Кшищоф Ингарден, внук на мислителя, и проф. Правда Спасова, преводач на книгата и автор на предговора към нея, професор по естетика.
04 02.2021 Актуално, Литература