22 април 2021, четвъртък, 17.00 ч.

През програма ZOOM

Излъчване на живо във Фейсбук на страницата на Полски институт

Лексикона ще представят:

Гражина Шват-Гълъбова – ръководителка на проекта „Лексикон на мигриращи идеи на славянските Балкани (XVIII-XXI век)“ и редакторка на Лексикона, авторка на статиите, посветени на България и Северна Македония, професор в Института по славистика на Полската академия на науките, литературовед и културолог.

Евелина Джевиецка – участничка в проекта, авторка на статиите, посветени на България и Северна Македония, главен асистент в Института по славистика на Полската академия на науките, доцент в Кирило-Методиевския научен център при БАН, литературовед и културолог.

Нина Димитроваa – участничка в проекта, авторка на статиите, посветени на европейски извори на анализираните идеи, професор, работи в Института по философия и социология на БАН, историк на философията.

Николай Аретов – консултант на проекта, член на научния съвет на издателската поредица „Лексикон на мигриращи идеи на славянските Балкани“, професор, работи в Института за литература на БАН, литературовед и културолог.

В  дискусията ще участват м.др.

Маргрета Григорова – професор, работи в Катедрата по славистика във Великотърновския университет „св. св. Кирил и Методий“, преподавател и преводач, литературовед, изследователка на полско-българските отношения.

Адриана Ковачева – главен асистент в Института по славянска филология в Университета „Адам Мицкевич“ в Познан, преподавател и преводач, литературовед, изследователка на полско-българските отношения.

Камен Рикев – главен асистент в Катедрата по славянска литература на Университета „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин, преподавател и преводач, литературовед, изследовател на полско-българските отношения.

„Лексикон на мигриращи идеи на славянските Балкани, XVIII-XXI век“ е научен труд, достъпен онлайн (https://ispan.waw.pl/ireteslaw/handle/20.500.12528/1076), създаден в рамките на грант на полския Национален център за науката от полските слависти (Гражина Шват-Гълъбова, Дорота Гил, Лех Мьодински, Анна Богуска, Евелина Джевиецка, Агата Явошек, Целина Юда, Дамян Кубик, Ясмина Шулер-Галос, Катажина Судник, Ева Врублевска-Трохимюк, Ида Чиешиелска, Марта Цмиел-Бажант), неоеленистите (Пшемислав Кордос, Конрад Кучара, Илиас Вразас), ориенталистите (Паулина Доминик, Агниешка Айшен Каим), както и философите, историците и филолозите от чуждестранни изследователски центрове (Нина Димитрова, Александра Сфинил, Михаил Д. Конарис, Никетас Синьосоглу, Икарос Мантувалос, Ксения Марину, Димитриос Стаматупулос, Леонидас Каливертакис и Катрин Брежиани). Монографията се състои от 10 тома и e уникален по размер и научен обхват анализ на историята на мисълта на конкретен регион в полето на европейските култури. Съдържа статии за историята на 27 избрани идеи, в т.ч. анархизъм, еволюция, история, капитализъм, консерватизъм, вероизповедания, култура, либерализъм, модерност, народ, образование, отечество, политика, прогрес, просвета, просвещение, рационализъм, революция, религия, реформация, социализъм, традиция, универсализъм, хуманизъм. Тяхната семантика, променяща се под влиянието на местните условия, е изучавана поотделно за всяка от седемте съвременни държави в региона: Босна и Херцеговина, България, Република Северна Македония, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна гора. Читателят ще намери тук много синтетично изразени оригинални, базирани на многостранния анализ на изворовия материал разсъждения за сблъсъка на южнославянските култури с модерността. Изданието е добра основа за по-нататъшни международни, интердисциплинарни изследвания върху модерността и интелектуалната история както на славянските Балкани, така и на цяла Европа.