3.05.2021 Актуално, История

230 години от приемането на Конституцията от 3 май

Когато на 3 май 1791 г. Четиригодишният сейм, наричан Велик, приема Правителствения закон на Жечпосполита на двата народа, известна като Конституцията от 3 май, полско-литовската държава става първата в Европа и втората в света държава, в която е приет основния закон. Това е напредничав и смел за онези времена юридически акт, който инициира редица реформи. Той е и кулминация на многовековните съюзи на Полша и Литва.

Днес, когато отбелязваме 230 години от приемането на Конституцията от 3 май от последния полски крал и велик литовски княз Станислав Август Понятовски, трябва да припомним, че именно той въвежда разделението на властите и модификация на досегашното държавно устройство чрез частично даване на равни права на гражданите на Жечпосполита. Тя е израз на желанието за защита на независимостта след първата подялба на Полша от Австрия, Прусия и Русия през 1772 г. 

Конституцията от 3 май и допълващата я Реципрочна гаранция на двата народа, приета от Великия сейм на 20 октомври 1791 г. е израз на укрепналия съюза на полския и литовския народ. В този акт се съдържа гаранция за назначаване във всички общи за Жечпосполита  учреждения на поляци и литовци на принципа на паритета 1:1. С гордост можем да констатираме, че лидерите на двата народа и държави, въпреки разликите, са можели ефективно да взаимодействат в момент на решително изпитание, засягащо тяхното съществуване. Този пример вдъхновява сътрудничеството и приятелството между Варшава и Вилнюс до днес.   

За съжаление, амбициозните планове за реформи, които трябвало да бъдат въведени въз основа на текстовете на новия основен закон, са прекъснати от въоръжената интервенция на руските войски през 1792 година. Конституцията от 3 май престава формално да действа като юридически акт през ноември 1793 г. по силата на решението на сейма, свикан в Гродно под диктата на Русия и Прусия. Същата година двете държави извършват втората подялба на Жечпосполита.    

Окончателното изчезване на полско-литовската държава от картата на Европа за над 120 години става факт с третата подялба през 1795 г., в която участват Австрия, Прусия и Русия. Този акт, противоречащ на всички принципи на международното право, е обезсилен в резултата на І световна война, когато през 1918 г. Полша и Литва възстановяват независимостта си като две суверенни държави.   

След възстановяването на независимостта на Полша годишнината от приемането на Конституцията от 3 май е била отбелязвана като държавен празник още от 1919 г. В периода на военната немска и съветска окупация, както и по време на комунистическото управление в Полша, когато празникът е отменен, повечето поляци продължават да смятат 3 май за празничен ден. В суверенна Република Полша от 1990 година отново отбелязваме Националния празник 3 май.   

Конституцията от 3 май и Реципрочната гаранция на двата народа са един от основните елементи на многовековното наследство на полско-литовското наследство. Тяхното приемане е един от стълбовете на днешното сътрудничество на нашите държави в Европейския съюз и НАТО.  

Освен с общото минало, днешните Полша и Литва са свързани с множество общи енергийни и транспортни проекти, полезни за цяла Европа, както и с общите стремежи за повишаване на сигурността в света, особено в региона.   

Като се позовават на общото наследство на Жечпосполита на двата народа нашите две държави подкрепят съседите: Украйна, която брани своя суверенитет и териториален интегритет в противоборство с руската агресия и окупация, и белоруския народ, който заслужава свобода и демокрация в независима държава.

 

 

Scheduled Актуално История

Презентация “Нова Зеландия – вълни и планини”,

Срещи от цикъла „За планини, приключения, пътешествия и екстремни спортове”.
18 05.2021 Актуално, Туризъм

XI Софийски фестивал на науката (15-18.05.2021) 🗓

Лекция на Марчин Гостковски: „Астерикс и Обеликс, колко истина има в комикса за хитрите гали и римските легионери”.
16 05.2021 Актуално

ЗА ПОЛСКАТА ЛИТЕРАТУРА – ОНЛАЙН ЦИКЪЛ ОТ

Теми на лекциите: „Алегоричният характер на средновековната литература и нейното присъствие в съвременната литература („Разговор на майстор Поликарп със Смъртта“ и „Литургия за град Арас“ на Анджей Шчипьорски); „Трените на Ян Кохановски като вдъхновение за полската литература“; „Позитивистически романи, миналото и историческата традиция“.
14 05.2021 Актуално, История, Литература