В периода 1930-1941 легацията на Република Полша се оглавява от пълномощния министър Aдам Тарновски. Избухването на Втората световна война и септемврийското поражение съществено променят средата, в която работят нейните дипломати, както и задачите, които легацията изпълнява. След катастрофата през септември 1939 г. легацията в София се превръща в значимо място, от което помагат на пристигащите от Полша бежанци и войници, и пункт, организиращ контактите с окупираната държава. Това става възможно благодарение на изключително активното поведение на Адам Тарновски, пълномощен министър на Република Полша, който през почти 11-те години работа в България си спечелва огромно доверие от страна на местния политически елит и формиращите общественото мнение среди.  

Благодарение на личните познанства на Адам Тарновски са осъществени контакти с окупираната родина, уредено е предаването на информация за престъпленията, извършвани от нацистите в Полша. За тази цел Адам Тарновски се свързва с български дипломати, които през тридесетте години работят в легацията на Царство България във Варшава.

През 1939 г. дипломатите от българската легация във Варшава  създават конспиративна група, т. нар. „Група Б”. Групата в състав: Крум Цоков, Димитър Икономов и Трифон Пухлев използва дипломатическия си имунитет и развива опасна конспиративна дейност.  Тя се състои в пренасяне през граница на кореспонденцията на посланик Адам Тарновски до избрани адресати в окупираната държава, на значителни парични средства в полски злоти и чужда валута, както и на материали, документиращи престъпленията на хитлеристите в Полша. Благодарение на тях светът за първи път има възможността да види потресаващите снимки от окупираната от нацистите Варшава. Куриерската дейност на групата е широкомащабна и се осъществява между София, Варшава, Берлин, Будапеща и Букурещ. С издаването на нелегални документи за работа в Посолството на България е спасен животът на дейци на съпротивителното движение във Варшава.  

Край на дейността на групата слага арестът на Крум Цоков от унгарската полиция по поръчка на хитлеристите през юни 1940 г. в Будапеща. В процеса, организиран от германците „за саботиране на германските действия по възстановяването на Генералгубернаторството“ той е осъден на 5 години строг затвор. Изпратен е в Мокотовския затвор, но оцелява. След войната Крум Цоков и неговите сътрудници, като представители на предвоенния „буржоазен“ елит, са репресирани от българската комунистическа власт. Крум Цоков е изпратен от комунистите в небезивестния концлагер на остров Белене. Димитър Икономов е принуден да се откаже от перспективна чиновническа кариера, а Трифон Пухлев е тормозен от българската Държавна сигурност.

Поредния важен въпрос е ангажирането на Посолството на Република Полша с прехвърлянето на полски войници и бежанци от Румъния през София до Истанбул. До  1941 г. през София за Турция и по-нататък на запад са прехвърлени над 300 души, повечето офицери. Това става възможно благодарение на т.нар. „Група за прехвърляне”,  ръководена от Владислав Зембжуски, консулски секретар на легацията и най-близък сътрудник на Адам Тарновски и неговите братя Зджислав и Бронислав Зембжуски.  Създадената от тях група действа до 15 май 1942 г. Тогава над десет нейни членове поляци са арестувани в София по време на хайка, организирана от германския Абвер. Зджислав и Бронислав Зембжуски заплащат най-високата цена – през 1943 г. те загиват в концлагера Аушвиц.  

Благодарение на усилията на Посолството на Република Полша в София за запазване на спомена за героичната дейност на двете групи през 2010 г. на сградата на Консулския отдел на Посолството на Полша в София е монтирана мемориална плоча (на полски и български език):

„В памет на Крум Цоков, Трифон Пухлев и Димитър Икономов, дипломати на Царство България във Варшава, които действат през годините 1939-1941 като „Група Б“ и, водени от чувство за солидарност, оказват братска помощ на поляците“.

„В памет на Зджислав, Владислав и Бронислав Зембжуски, на семействата им и на тези българи и поляци, жители на София, които по време на Втората световна война, рискувайки живота си, помагат на полски войници да се присъединят към Полските въоръжени сили, воюващи на Западния фронт за свободата на Отечеството“.

Тази плоча е израз на нашата признателност и благодарност.

От полския народ

София, 2010

За материала са използвани следните източници:

П. Maнгачев, В. Янев, Подвигът на „Група-Б” (българско участие), София, 2012;

R. Woźnica, Działalność poselstwa RP w Sofii w latach 1930-1941 w świetle Polskich Dokumentów Dyplomatycznych;

Ł. Chimiak, Minister Adam Tarnowski, Nasz poseł w Sofii. Przyczynek do dziejów współpracy polsko-bułgarskiej w latach 1939-1941, Pamięć i Sprawiedliwość, t. 24, Warszawa 2014;

E. Дамянова, България и Полша 1918-1941, изд-во „Наука и изкуство“, София, 1982;

U. Kaczmarek, Pod znakiem Warneńczyka, wyd. Ars Nova, Poznań, 2002.