17.01.2024 Актуално, История, Литература

Представяне на два броя Литературен вестник и прожекция на филм

Филмова панорама по случай Международния ден в памет на жертвите на Холокоста.

17.01., сряда, 18:30 ч.

Полски институт в София, вход свободен

 

80 години от въстанието във Варшавското гетото – представяне на бр. 40/2023

на Литературен вестник, посветен на културния живот в гетото 

и бр. 24/2023 (Юзеф Чехович – „инициал в светкавица“)

„Целта на броя е да очертае историческия и културния контекст на случилото се в Полша под нацистка окупация и да представи гласовете на творците – свидетели и жертви на Холокоста. В композицията на броя влизат литературни и исторически анализи на учени като Яцек Леочак, Барбара Енгелкинг, Владислав Панас и Еугения Прокоп-Янец, които въвеждат в спецификите на полско-еврейската културна продукция и историческите реалии на живота в гетото. Специфичната перспектива на полскоезичните автори от еврейски произход е реконструирана в текста на Еугения Прокоп-Янец, а Владислав Панас разсъждава върху онтологичното различие и другостта като важна категория за това творчество. Особено важни за реконструирането на живота в най-голямото гето в окупираната от нацистите Европа са свидетелствата от Конспиративния архив на Варшавското гето, разгледан от Яцек Леочак. Ценен синтез за литературния и театралния живот в гетото представя Барбара Енгелкинг, чиито текстове представляват своеобразен културен „пътеводител из несъществуващия град“. Литературната част на тематичния брой обхваща непубликувани до този момент на български материали от Архива на Рингелблум. Жанрово разнородните документи (очерци, поезия, епистоларна и есеистична проза) са създавани от автори с различни идеологически убеждения и възгледи, разнообразен предвоенен опит и художествен стил. Въпреки многообразието си обаче тези текстове споделят редица общи черти. Подбраните материали са писани на полски език, макар че в Архива на Варшавското гето голяма част от написаното е на иврит и идиш. Текстовете в броя представляват документи, спомени, есета и стихотворения, които разкриват всекидневните изпитания на обитателите на гетото.“ (Кристиян Янев)
 
Водещи редактори на брой 40 са Кристиян Янев и Маргрета Григорова.
 
 
„Юзеф Чехович – „инициал в светкавица“, полонистичен брой 24 на „Литературен вестник“. Втората част от заглавието най-добре изразява знака, който оставя в полската междувоенна поезия Чехович, познат и непознат за българската аудитория (преведен досега с 6 стихотворения от Първан Стефанов, Петър Караангов, Иван Вълев и Панайот Карагьозов). Поет, участвал в Първата световна война и загинал при първите бомбардировки в любимия си роден град Люблин в самото начало на Втората.
 
Броят излиза с подкрепата на Полския институт, със зареждащото вдъхновение на Амелия Личева и съдържа само нови преводи на поета, в които участват студенти от Софийския и Великотърновския университет.“ (проф. Маргрета Григорова)
 
 
И двата броя се издават с любезната подкрепа на Полския институт в София.
 

 

Прожекция на филма

По-лин. Трохи от паметта“ – реж. Йоланта Дилевска

(82’, английски и български субтитри)

 

„По-лин. Трохи от паметта“ на Йоланта Дилевска е необикновен филм. Съставен е от дузина любителски филми, заснети от американски евреи, които посещават свои роднини в Полша преди 1939 г. Филмът представя ежедневието на евреите по онова време, но не спира дотук – авторката посещава същите места, за да ги сравни с кадрите отпреди 70 години.

„По-лин“ на иврит означава Полша. Етимологичното значение на думата – „тук ще живеем“ – изглежда пророческо; евреите се заселват в полските земи още от XIII в., а преди 1939 г. броят им се оценява на 3,5 милиона – това е най-голямата концентрация на евреи в Европа, но след войната и нацистката окупация остават едва шепа хора.

Scheduled Актуално История Литература