17.06.2021, четвъртък, 18:30 ч.

Полски институт, вход свободен

Книгата ще представят: 

Проф. д.и.н. Ярослав Рубаха (Варминско-мазурски университет, Олщин) – историк, балканист, член на Македонския научен институт и на Комисията по балканистика към филиала на ПАН в Познан. В научната си дейност се концентрира върху историята на България, полското славянофилство и балканските теми в полската преса от края на XIX и началото на XX век. Автор и съавтор на книги, както и на десетки статии, публикувани в периодични научни издания, посветени на тази тематика. 

Доц. д-р Александър Гребенаров – Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките, председател на Македонския научен институт (2014–2020), автор на монографии, студии и статии, съставител и редактор на издания, посветени на българския национален въпрос.

Николай Поппетров – Институт за исторически изследвания – БАН, изследовател на десните движения, изявяващи се през първата половина на ХХ в., съставител, редактор и популяризатор на български и чуждестранни издания, член на МНИ, на Съюза на научните работници и др.

Д-р Сия Никифорова – Институт за исторически изследвания – БАН, преподавател в 9ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“, член на МНИ, изследовател на социално-икономически теми по нова история, свързани с България и Югоизточна Европа. 

Юлиан Божков – преводач и преподавател по полски език, отличен със Сребърен кръст за заслуги в областта на популяризирането на полския език и полската култура (2019). 

„Полското списание „Славянски свят“ за България в края на XIX и началото на XX в.” Т. 3.

Списание „Славянски свят“ за българските въоръжени сили, икономиката и културата на България ” (изд. на Македонския научен институт, София, 2021, превод: Юлиан Божков)

Образът на България и българите, представен в краковското месечно списание „Славянски свят” през 1905–1914 г., е много широк и засяга всички области на обществения живот. Издателите на списанието, ръководейки се от мотото „да запознаят читателя с историята и настоящето на славянските братски нации“, прието в програмата на Славянския клуб в Краков, не се ограничават само с представянето на събития от Балканите, а коментират и отделни въпроси с културен и политически оттенък. В същото време те посочват както причините за случващите се в миналото процеси, достигащи до времето на турското владичество, така и анализират потенциалните ефекти, които биха могли да се явят като последствия от тях. Благодарение на публикуваните текстове, полският читател е получавал възможността да се запознае със сложните процеси, протичащи
в началото на XX век в българските земи. Трети том на книгата е посветен на големия интерес към българските въоръжени сили, икономиката и културата на България.

* Проявата ще се проведе при строго спазване на противоепидемичните мерки, препоръчани от Министерството на здравеопазването: заетост на местата до 50%, спазване на физическа дистанция от 1,5 м, задължително носене на маски и дезинфекция на ръцете при влизане в обекта.